Сънувам те сред чужди ветрове,

изгаряш в сънищата като тиха плява,

и болката е с ярки цветове,

и в сънищата пари - сякаш, че е лава...

Сънувам те сред късни часове,

и в океани от безсъния се давя,

и тихият ми дъх сред тях снове,

какво със океанният си дъх да правя...

Сънувам те в далечни светове,

далечните им брегове не ми се нравят,

будувам те с безмълвни страхове,

какво със тишината си във тях да правя...

Сънувам те с просънни стихове,

жарта на сънищата тихо се разравя,

и пита - с огъня от тях зове,

със обичта ми,

днес,

кажи какво да правя...