Безлюден остров.Схлупена къщурка.
Две пейки.Маса от дърво.
Морето синьо в себе си се гмурка,
достигнало до своя хоризонт.
Пътеката е тясна.И самотна.
Нестъпкани треви ухаят.
На кол завързаната лодка,
мирува,стигнала до края.
Рекичката шепти с листата,
провряла се през гъстия пейзаж.
Тук властница е тишината,
а времето е неин паж.
Безлюден остров.Схлупена къщурка.
Две пейки.Аз и ти-сами.
Безкрайност.Като костенурка.
Мечта.Като за две души...