Като въздуха си... Ефирен и нежен. Не мога без тебе... Защото като въздуха си. Необходим. Ти се случи. И по-добра станах! Летях. И не спях. Живот ти ми даде! Като въздуха си... Съвършен сякаш беше! Във мене гореше факел силен, могъщ... Ти си истински мъж! Като въздуха си... За тебе се молех. И точно когато умирах - ти ми бе вдъхнат. И като влъхвите с подаръци ме отрупа. Но твоите дарове са очи - влюбени, сладки целувки, приказни вечери... Като въздуха си... Безспирен! И пазим си лирата, танцът, въздишките, снимките, плажът, венчавката в Черепишкия... Като въздуха си... Мой. А на всеки - приятел. С теб идва лятото. С весели бръчки. Ти никога не понечи да махнеш от мойте очи ни мойте греди, ни моите съчки. Въздух в ново небе и във нова земя нека бъдеш за мене и там. За теб - просто думи не стигат - от любов онемявам... Като въздуха си...