Люляха ме среднощни ветрове
и тръпно ме обливаха желания –
да тръгна с тях, незнайно накъде.
Но нещо все ме спираше. Оставах.
И чаках те – да дойдеш като гръм,
светкавичен във мене да се впиеш.
А ти дойде като най-кратък сън.
И даже не успях да те обикна...