Лежа до теб, а ръката ти така спокойно почива върху моята.
Допира ти пари ме, 
устните ти галят ме, 
а сърцето ти докосва ме така, че чак пеперуди литват в нощта. 
Шептиш ми думи, каквито не бях чувала досега,
сърцето ми не спира да тупти, 
очите ми се пълнят със сълзи,
а ти само се усмихваш и в ухото ми шептиш:
\"Тук съм недей да плачеш ти,
а просто затвори очи!\"
Смирено изпълнявам твоята задача.
Но някой чупи стъклената ми врата 
и разбива се сърцето ми на безброй парченца,
падат по пода нечист и окаян,
а сълзите завладяват ме отчаяно.
Разбрах, че това било е само една красива приказка,
а моя принц е бил просто блян,
ах как искам таз мечта
реалност да стане тя.
Отново да хвана твоята ръка,
тялото ти да е близо до моето,
толкова близо, че сърцата ни да бият в едно.
Да не бъде приказка безкрайна,
и не като на сън омайна,
а да бъде нашата малка тайна,
нашата любов безкрайна!