Като на филм

менят се картина,

и втора, и трета...

Менят се места -

едно, по едно ...

Като на лента

от филм черно- бял ...

аз виждам живота си

миг, подир миг...

Тук съм щастлива,

тука - пък не ...

В този миг плача,

после се смея ...

Сега съм сама ...

след малко съм с теб...

ти ме целуваш,

след миг пък плача от мъка ...

Така те обичах,

после пък не,

много те мразех

и много кълнях ...

тук си със друга,

аз пък съм с друг!

Като на лента,

филмова лента,

виждам аз нас

докато бяхме щастливи,

но всеки знай,

че дори най-красивия филм

има своя край!