Като лик неясен стоиш сега пред мен
Спомен странен от един по-хубав ден
От време минало необратимо
Позабравено и в паметта се скрило

Помня дните, във които бе щастлива
И мислех само колко си красива
Помня малко, макар и не чак всичко
Но ми стига, за да знам, че те обичах

И днес, когато си далеч си мисля
за онези дни и мигове на радост
за лебедите нежни, плискащи се във морето
за шепата трохи, за наш\'та младост

И макар да няма и година оттогава
пораснахме със тебе прекалено бързо
на снимката ти дето съхранявам
ще си все такава, каквато те познавам

този спомен дълго ще го пазя
като олтар свещен във мойта стая
и понякога аз цветенце във ваза
пред него вместо свещ ще слагам

с мириса си да навява спомен скъп
за лятото ни кратко и за онзи първи път
когато само с поглед се разбрахме
и един за друг така копняхме

***
Търся изход в тъмнината
бродя сред сенки на надежда и блян
търся подкрепа от тебе - Жената
бродя безспирно, но знам, че съм сам

Снимките избеляват и трудно е споменът
да ме върне обратно назад
да стана човека, когото познаваше
да се боря отново за нас

Снимката прашна на бюрото стои
гледаш ме нежно със сини очи
сънувам понякога и виждам ги там
в тъмнината да светят като факел голям

Вглеждам се в тях, във тези очи
и виждам как вътре още огън гори
как копнееш за същото нещо, за нас
но дали не виждам само снимката аз...

***
Аз обичам, копнея, желая
забравям, прощавам, мечтая
усмивки... фалшиви цветя
какво търся... не зная...



04.03.2009
София