Любов моя, несподелена...
защо из основи животът ми разруши?
Уби мечтата съкровена да бъдем двама
аз и ти.Любов моя, горчива глътка от старо отлежало вино.
Макар горчиво, ти бе истинско,
беше парливо.Любов моя,
бодил от роза,забил се дълбоко в моята душа.
Отдалеч така красив и нежен,
а от вътре сатана.
Любов моя, острие на нож,
изплъзнало се в миналото ми.
Ти остана вечен белег лош,
върху спокойните ми дни.
Любов моя, дявол в ангелска премяна,
горд,безчувствен беше ти.
Ала аз направих крачка към промяна-
глупак бе , такъв си и остана!!!