От пепелта възраждам се отново.

Полека, бавно, тежко се надигам...

Едно крило останало – орлово,

отърсва се от въглените... и политам.

Отново своя съм, отново се намирам

след дълги месеци безкрайна зима.

Мъчително опитвам се да се издигна –

следи от огъня у мен все още има.

Но боря се, със цялата си същност.

Крилете ми порастват и замахвам...

Разпъвам се, почти като на Кръста

и шумно вдишвам въздуха останал.

Спасих се, Боже, от огньове адски!

И още жива съм – душата ми ликува.

Прескъпо заплатих за шепа ласки,

но всичко свърши и от днес празнувам!