В победи кратки, в загуби жестоки
животът се изнизал покрай тебе...
Живот на скорост. Луди обороти.
Самотни нощи. Срещи непотребни.
Любовници безименни. Съпруга...
Това ли беше крайната награда?
Това ли беше търсеното чудо?
А аз копнеех... И с години страдах...
Сега се връщаш... И какво очакваш?
Отдавна се превърнах в пепелище.
Сълзите си с годините изплаках.
Жадувах те... Сега не чувствам нищо.
Сега съм само статуя красива -
безмълвна, равнодушна, неранима...
Подслон не чакай!... Просто си отивай.
Дърво не се разлиства посред зима.. .