Всеки изгрев посрещам и с твоите очи,
всеки изгрев - начало и надежда,
не си до мен, а някъде там далеч си ти,
и моята мисъл при теб ме отвежда.

"Добро утро моя любов!",
копнея пак да ти кажа,
добро утро, с изгрева нов,
обичта си към теб да покажа.

С всяко твое "Обичам те",
лумва огън в кръвта,
а проклех се, и заричах се -
да не вярвам на никой сега.

Ще минат дни, а може би години,
и споменът за теб ще избледней,
но болката останала в гърдите ми,
до края ще остане да бесней.

Дали ще осъзнаеш че убиваш,
всеки ден по малко от мен,
вече няма ме, бавно умирам,
и ще изчезна в някой тъжен ден.

Едва тогава ще откриеш,
колко липсвам ти във този час,
от болка и от скръб ще виеш,
ала няма да се върна вече аз.