Отдалечавам се от теб...
тъй бавно.
От сенките на дланите...
или косите.
От улиците в този град
и бялото
око на слънцето
в усмивката.
Отдалечавам се от теб...
като при отлив.
От всичко живо,
сред което съм те имал...
В оголените острови на паметта.
Или из плитчините на годините.

Отдалечавам нощем
стара болка.
От края на угасналия ден.
Заслушан в звуците
на чужда обич...
Откъснал стъпките ти в мен.

И сам ще бъда
бряг... скала. И пясък.
И сам ще чакам
прилива през май.
Защото се боя да си призная,
че се изгубих в теб...
докрай.