Късно е.Вечер е.Тъмно е.
Измъчват ме нежно в нощта-
спомени стари-в душата ми пълно е,
а крещя им че искам да бъда сама.
Не искам да вярвам и няма да слушам
думите стари на хора далечни...
Не искам да виждам и няма да гледам,
картините може би вечни...
Разбираш ли минало,знаеш ли късно е
на мен да нашепваш коя съм била,
и колко обичала...Не виждаш ли-тъмно е!
Нима не усещаш-не страдам сега!
Макар незабравено ти си отминало...
Как ще запалиш в мен пепелта?
И всичко в теб-спомен,нещо истинало...
като сън е било нека сън е сега!