uFeel.me
*Късно е...* (посветено)
Автор: mechtaq_za_teb,  5 февруари 2009 г. в 16:10 ч.
прочити: 400

Събуждаш се, но мен при теб ме няма!
Кой ли е виновен за това?
А отговорът си остава тъй излишен:
сам си ти, но дали и аз съм днес сама?
Очите си, пресъхнали, едва отваряш
и търсиш с тях отново моите очи!
А мен ме няма, ти се натъжаваш!
Но не ти ли казах, че ще те боли?
За миг поглеждаш през прозореца,
а зората ти напомня пак за мен!
А сърцето ти с окови е затворено.
От ударите на вината най си уморен!
Обличаш се небрежно, после вън.
А там съдбата ти поднася още самота!
Разсеян, натъжен, във спомени залисан,
ти търсиш още моите очи в деня!
Къде съм? Как съм? И с кого?
Дали щастлива съм без теб сега?
Но питам те нима не закъсня? Защо?
Когато сутрин виждах теб във своята зора!
И аз те търсих с своите очи.
А теб те нямаше, и аз се натъжавах!
А ти тогава каза ми, че няма смисъл от сълзи
и аз послушах те и просто те забравих!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me