Когато късно дойде любовта,
не пита и не иска разрешения.
Връхлита те. Превръща те в скала,
понасяща и бури, и течения.

Завихря мисли. Сплита ги в кълбо.
Усуква помисли с бодлички.
Животът се превръща във платно,
рисувано с моливи цветно лични.

Душата се разлиства в лотос. Бяла.
С лъчи огрята. Светеща в нощта.
Пронизва с поглед даже и мъглата,
обгърнала с неверие света.

Проблясват думи, придошли с реката,
галещи живително брега.
Цветя уханни грейват във душата
и става обич цялата съдба.

Когато идва късно любовта...
Превръща те във цвете от дъгата.
Дори и да увехне, пази тя
спомена, че жива е скалата.