Преживяхме по десет живота,

изкачихме десетки скали,

а през цялото време, незнайно,

един за друг създадени сме били.

Но сякаш късно е станало вече,

как „да бъдем”, като толкова „сме били”,

как да тръгнем отново да се катерим

по скалата, превземана и преди...

Ти си чудно щастлив и доволен,

на върха на твоята планина,

аз в бутилка от тежко олово

укротила съм мойта съдба.

Как се ражда в пустинята цвете,

как от сухия извор да бликне вода,

невъзможно е, късно е вече

аз и ти да повярваме в чудеса.

Преживели сме много любови,

но вървели сме все към това

някой ден, оковани в окови

да се срещнем на тази земя.