Усещам аз морският бриз, как плавно минава през мен.
И ето детински каприз, сърцето ми пак е във плен.

Аз искам с очи да те зърна, и ти да застанеш до мен.
С ръце да те нежно прегърна, теб слънчице в моя сив ден.

С в своите спомени започвам да тичам,
сега аз разбирам, че тебе обичам.

Усмихвам се плахо на слънцето жарко,
очите ми греят по - ярко и ярко.

Може би не ще те видя вече, аз осъзнавам
Но съм щастлива, че те познавам!