потулва
тишината зимна, бяла
глас
и стъпки
от лятото останали
топъл бряг
и река
в сянката на залеза
потънали
тихи и безмълвни
и сълза
кротко спяща
в ъгълчето на деня
от мрака
надалеч отнесен...

скривам се
в онзи миг на влюбеност
с душа на есен
обагрен
в слънчево и светло
където
болката е още сън
за щастие
а полъхът вечерен
от моите мисли
до твоите
по нишката на спомен
с копнеж за теб
заплита
нежните ми стихове…

* * * * *

а бялото на зимата
е само
късче тишина
болката
докоснала с незримото...