По устните ти, с невидимо мастило,
нежна поема ще напиша.
Ей, така върху червеното червило
творбата си ще подпиша.
По лицето ти картина ще изрисувам
с невидим акварел,
и после дълго ще и се любувам,
заслепен от финия и натюрел.
Очите ти ме гледат вълнуващо
впечатлени от тази игра.
Ще бъде много погубващо,
и аз ще творя без да спра.
После ще танцувам в мрака,
шедьовъра си в ръка поел.
И след дълго,дълго чакане-
завинаги ще бъдем с моята мадмоазел.