Капят листата в есенен мрак
промъква се бавно в душата ми хлад,
кой ще я стопли, сега си далече
спомени само завръщат се вечер.
Аз ги събирам един по един,
есенна шума - пъстър килим
с тях се завивам и чакам в нощта
с мисъл за тебе заспивам сега.
Есен навън е и облаци плачат
моите сълзи те събрали са в здрача,
но слънцето щом се пребори с дъжда
аз няма да бъда вече сама.
Ще пратя по вятъра всички писма
и нека когато далеч си сега
моите думи нежно те стоплят
и моето сърце с любов те докосне!