Тъга в косите ти

е този здрач…

На масата във ъгъла

приседнал

скрито.

Привикнал с него

нощният пазач

Усмихва се… И казва

 нещо -

много тихо.

Едва ли спомен е…

Сякаш сянка

през деня,

застанала под

кичеста топола…

Става вече

и си тръгва

Любовта.

Сама.

Единствена…

И

гола.

Б.Калинов-Странник

25.02.2013г.

Пловдив