Колко бързо ти свършиха думите

и ме гледаш сега онемял!

Любовта ти, до вчера \"безумна\",

се удави – в две капки вина.

Любовта ти – не огън, а пламъче,

не роди нито Рай, нито Ад.

Ти се спъна - в най-малкото камъче.

И не падна. А хукна назад...