Води ме твойта ръка,
по пътя на златната есен,   
листопадът вместо с тъга,
изпълва сърцето  ми с песен,
а от самотните пейки в парка,
напоени с влага студена,
не хлад, а чувственост жарка,
нахлува в младостта уморена.
И в златната  Есен така,
от светла любов озарена,
води ме  твойта ръка,
към безсмъртие, в тази вселена!

         D.Patton