Толкова много те обичам,
че почти заприличах на теб,
мислите ми, мечтите ми, словата
сляха се със твоя свят в кълбо.

Забравих впрочем своята същност,
животът ми премина с твоя във едно
и с мен се случи чудо еднозначно,
виждах, че имаме в краката си света.

Обич ли е? Питам се, и тръпна,
и ръцете ти щом срещнат моите ръце
разливат по тялото ми страстен огън
и сливаме се двамата в едно кълбо.