Не знам какво ще стане с нас,
аз съм толкова млада, а Вий сте поет.
Мина в писмо до Яворов
Поезия и младост е опасна,
най-лошата от всички комбинации.
Какво ще стане с нас – не ни е ясно,
гадаем само в погледи и знаци.
И сякаш с теб играем на любов,
но някак си по детски, неумело.
За трудното, уви, не сме готови.
На нашите сърца им липсва смелост.
Неопитни сме още, ала бързаме.
Дали е късно или всъщност – рано?
И стихове главите ни объркват.
Въпросът си стои – какво ще стане?
Но римите по-мъчно вече сричам,
а някой ден и ти ще си прошарен –
ще дойде време тъкмо за обичане.
Тогава най-накрая ще узнаем.
22.11.2009