Какво от туй, че вятъра фучи
и кърши клони по земята,
аз нося в мен от твоя поглед чист
и с него топля си душата.

Какво от туй, че слънцето блести,
аз с тебе го сравнявам,
в миг изгряваш светла ти
и щастлив по пътя продължавам.