Тихо е. Леглото е студено.
Нощ е, а ти не си до мен.
Усещам дишането ти учестено
И искам вече да е ден.
Не плача, не тъгувам,
Не мисля, не сънувам,
Не искам и не страдам,
А сякаш в бездна падам.
Какво си ти – реалност или сън?
Какво съм аз – измама или сянка?
И чувам – дъждът вали навън...,
А в мислите ми – дъхът на пепелянка.
Обичам и желая,
Живея и мечтая.
Смея се, а после плача,
До гърлото ми – ръката на палача.
Не моля за нищо – знам, че няма смисъл.
Без теб живота продължава.
В главата ми проблясва ясна мисъл...
Ах, дано сърцето ти да съжалява...
Не скачам, не лудувам,
Не пея, не танцувам,
Не смея и не мога,
Какво искаше, за бога?
1.08.2002г.
Маги