Не си мисли, че ако дойдеш
отново ще простя...
Не вярвай, че обичам още...
Не вярвай, че е свързано с любовта.
Детето ми те гледа и ме пита:
\"Защо така те гледа мамо този чичко?\"
Какво да обясня?
Какво да отговоря?
Не те е виждал до сега...
За него ти си просто непознат...
Не мога да му кажа просто -
\"Той ти е баща!!!\"
Не чакай пак да те погледна
с онази, чистата любов...
Не ме моли за обич - обич нямам!
Дадох я на малкия юнак,
който твоите очи красиви,
усмивката и...всичко ти е взел...
Дадох му сърцето си разбито...
С малките ръчички той го взе...
И често вечер у дома ме пита -
\"Мамо, ти не можеш ли да се усмихваш?\"
Гледам го, а виждам тебе...
Ще ми се да можех да простя...
Ще ми се да имах неговата детска смелост
и всичко да захвърля в прахта.
Да дойда пак при тебе - тиха и смирена.
Отново да погледна към любимото лице,
отново да покажа с очите си,
това, което ти отдавна ми отне...

на Криси - приятелката, която винаги ще подкрепям!
Криска, обичам те! Каквото и да решиш - с теб съм!