Сега пък, февруарски дъжд!
До вчера пухкав сняг се сипа,
а днес из тънката мъгла
дъждът изскочи изведнъж,
раздра прозрачната и риза
и ситно, ситно заваля..
Не спира. Все вали.
Ръми, от никого нечакан.
Залива, улици, скали,
а капките студени, зли,
не по прозореца разплакан,
в душата ми барабани..
И пак далеч от теб.
Очаквам утрото да съмне.
Във сивото ни делнично небе
на птиците следите от сатен
гримират миглите ми свежо
с палитрата на весело дете.
В душата ми горят искри
и с топлината я заливат.
Да спреме там, на край света,
където няма зима.
Където само любовта
очаква ни до топлата камина.
Ти ела...
Тони Тодорова
Ellan
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me