Сега пък,  февруарски  дъжд!

До вчера пухкав сняг се сипа,

а днес из тънката мъгла

дъждът изскочи изведнъж,

раздра прозрачната и риза

и ситно, ситно заваля..

 

Не спира. Все вали.

Ръми, от никого нечакан.

Залива, улици, скали,

а  капките студени, зли,

не по прозореца разплакан,

в душата ми барабани..

 

И пак далеч от теб.

Очаквам утрото да съмне.

Във сивото ни делнично небе

на птиците следите от сатен

гримират миглите ми свежо

с палитрата на весело дете.

 

В душата ми горят искри

и с топлината я заливат.

Да спреме там, на край света,

където няма зима.

Където само любовта

очаква ни до топлата камина.

 

Ти ела...

 

 

Тони Тодорова

Ellan