В облак светлина до теб лежа и къдриците броя в твоите коси, целувам те нежно, но ти си студена – отиваш си и плаче душата ранена.

Как искам да запазя нощта и моля времето да спре, но светлината се превръща в тъмнина и е време любовта да умре.

Знам утре ще бъдеш далече от тук, но спомена пак ще ме топли. А ти ще прекараш живота си с друг не чувайки моите вопли.

Аз нямам сили да те моля, отивай си, не, няма да те спра – дълбоко болката ще скрия и ще се моля да умра.