Иска ми се да надникнеш,
да видиш как се стеле-тя,
болката и как изпълва
тишината в моята душа.
Откъсва цвете от дъгата,
цъфнало на небосвода син,
съюзник тя е на мъглата,
стелеща се черна като дим.
Свива се сърце-любящо,
лудо препускало на кон,
а копитата му огън палели
в твоя тих, спокоен дом.
Иска ми се да надникнеш,
да запалиш тиха светлина
и със таз искрица малка,
да огрееш мойта самота.