Как да ти простя?
за безсънните нощи,
за проливния дъжд
бликнал в моите очи...
За суровата дързост,
тъй пронизваща още
за обидата твоя,
как в душата горчи.
Как да ти простя?
За отнетото време,
за пропиляни, изгубени,
минали дни...?
Как ли обич да те нарека?
Нима не е безсмислена,
фалшива роля за
измислени игри?
Как да ти простя?
Че избра да робуваш...
че не вдигна смело глава...?
А сам успя от мен да се срамуваш,
и да пресмяташ-
любов да е, или пара!?
Едно ти казах, винаги помни го...
между нас недей поставяй къшей хляб...
А на площада там хвърли го, нека
да го намери някой сляп.
Аз знам дори и сляп да е,
и глух и ням - той пак -
дори на пет да е - ще го раздели!
Нима е нужно в този свят,
да се ухажваме като хиени?!
Как да ти простя,
за душата ми чиста,
за погледа детски върху
непонятни неща?
Кажи ми, как да ти простя,
че от мене си тръгна,
без да кажеш защо,
ами просто така!
Как да ти простя
че в тревожното време,
ти доказа какво е любов...
Че избра да си тръгнеш,
да бъдеш без мене,
в живота тъй подъл, суров.
Аз зная, че истинска обич е
когато за мен си готов да умреш...
Другото - нищо е, тъжна история,
мислейки какво ще ядеш!
Аз вече научих какво е -
комедия,
фалш и лъжа.
И за тази наша
трагедия,
прости ми,
но веч не тъжа!
Как да ти простя,
за нелепия театър,
че зад завесата после се скри?
Как да ти простя, че за толкова време,
не успя да прогледнеш, уви?!
Как да ти простя?
за безсънните нощи,
за проливния дъжд
бликнал в моите очи...
За суровата дързост,
тъй пронизваща още
за обидата твоя,
как в душата горчи.