И как да продължа предлагаш?...
Изгубих смисъла...
И как да бъда пак усмихната ми казваш?...
Забравих си торбата с чувствата...
А колко лесно беше и за двама ни...
А колко често се усмихвахме - ей тъй
Без повод и причина, може би на спомена...
А колко беше простичко... изчистено...
Но аз забравих крайната си цел...
Или първоначалната забравих?...
И как да продължа предлагаш?...
Когато нямам стимул, когато нямам теб!...
За теб е лесно - имаш много гари...
За мен е късно - нямам и една...
В живота лутах се, дорде не се опарих...
Минавах гари, градове, села...
Навсякъде оствях част от мене...
Навсякъде оставях си следа...
И мислех си, че мога да се върна...
Тъй лесно не било - разбрах едва сега...
Душата си потърсих - няма я...
Използвана, поскъсана и позакърпена
Се свила нейде на дълбоко в мен
Загубих я...
И как да продължа предлагаш?...
Когато нямам слънце и лъчи...
Когато всичко живо ми е безразлично...
Когато нямам вече грам емоция, уви!
Върви... А аз ще те почакам тук...
Защото знам, че ще се върнеш...
Защото знам, че няма как да продължиш без мен...
Защото знам... че има смисъл!