(Не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите…)
Рой искри изригват в златна слънчева заря…
Излиза светлина… и всички цветове променя…
От очите наднича загадъчна нежност…
(Да обуздавам ли немирното дяволско пламъче?!...)
Душата ми пак празнично стъкмена е.
И с топлота повеждам те… далече…
Защапуква блеснало обожание…
Частица споделена радост парва клепачите.
Отгърната страничка ново очарование
на тръпнещи късове стаява дъха…
Оздравителна прелест достига
сърцевината на чувството…
© Павлина Петрова