***
Къде в тоя свят си се сгушила
на вън е буря тъй зла,
та скова мислите и дъха ми
дали някъде там си сама.
В лед се превръща всяка сълза
приседнал къмък, вместо сърце в гръдта,
тежко измъчвам се дали истина е това,
в такава нощ, какво ли е да си сама.
Свирепи думи, действителност и съдба
на вън е вече мрак, а душа обезомяла,
да лудее ли или да се погуби,
че тоя свят две сърца погуби.
Калин Вълов