Не свети в твойта стая, но зная, че си тук, че си сам. Завърнах се! За първи път разкаяна, за първи път оставам у дома. Не е ли вече късно да остана. Измъчих те! До смърт те изтезавах. Какво ти връщам? - нежност разпиляна. Какво ти нося? - две ръце, с които дори да те прегърна ме е срам. Къде си ти? - вдигни лице сърдито. За възмездие часът удари. Вратата черна покажи ми с таз немилвана ръка като платно в лицето ми извикай, че ме мразиш и дори, че ти е все едно. Заслужила съм очите ти студени, заслужила съм ги с хиляди вини. Ти ставаш, приближаваш се към мен. Невидим ти казваш: \"ОСТАНИ\"!