Къде си обич? Търся те с години, вратата ми очаква твоят дъх, звънеца е отдясно, натисни го, как искам да прекрачиш моят праг. Отдавна чакам знак от тебе, не се стеснявай, влизай в моят дом, дори на пръсти тихо да пристъпиш, добре дошла си обич, във всеки миг. Как имам нужда аз от твойта радост, от болката ти, от раздялата със теб дори, но най напред ще трябва да намериш път към моят свят, обвит със&nbsp; здрач. Къде си обич? Прага ми немее, звънеца ми безмълвен е и стене , ела, не чакай дълго, нека в мен изгрее светъл лъч за мъничко любов.