Когато видиш ти, че няма път напред,когато молиш се и в болката се влачишще ме виждаш да цъфтя навредда имаш ти причина да поплачеш.Когато молех се и влачех се от болкакъде ли беше твоята ръка,да я усетя как ме милва исках толко,да излекуваш нежно моята душа.Сърцето ми тъжеше тъй неутешимои в сънищата виждах твоите очи,аз плачех много, тъй неудържимои тази болка под клепачите гори.Къде ли си любов добра и нежна,ти, която всичко можеш да търпишнима не бе тъй силна и безбрежна,че не можеш ти сега да опростиш?!
