Зачетох се в старите стихове,
потърсих във тях любовта.
Намерих я - пламенна, дива бе!
Къде ли е тя днес, сега?

Потърсих я в новите стихове.
Но аз спрях да пиша. Кога?
Отдавана. Забравих аз ритъма
на моите сърце и душа!

Къде да я търся тогава?
Къде е днес тази любов,
която с годините пазех
във всеки мой стих или зов.

Дали пък не сме я загубили
във мрачните, сивите дни,
когато се борихме с бурите
и с хорските вечни злини?

Тогава погледнах към снимката
от нашите делнични дни.
Уморени и мрачни, изгубени,
но с любов във очите стоим.

И разбрах, че не сме я изгубили.
Просто в бурите и в лудостта
тя добре се е скрила, потулила,
за да сгрее днес наш\'те сърца!