Поглеждам в очите ти, обзема ме страх.

Потръпвам от ужас - не се виждам в тях.

И ледени стъпки в душата ти чувам,

кънтят оглушително - не съществувам.

Открехвам сърцето ти с бегла надежда,

че нещо останало в него ще има.

Но бездна дълбока оттам ме поглежда,

вихрушка посреща ме - сякаш е зима.

В ума ти надниквам със мъка голяма,

поглъща ме мракът на пълно забвение.

Това ли е краят и там ли ме няма?

Изгубена в нищото без обяснение...