|
|
|
|
|
|
| Статистика |
Произведения: 162,634
Потребители: 12,345
Автори: 3,997
Коментари: 310,069
Точки: 2,640,153
Съобщения: 137,739
Лексикони: 4,485
Снимки: 10,764
|
|
|
| Следете ни в |
|
|
|
КРАЙ
Кръговрат - дни и нощи самотни...
Същността ми трепери от хлад
и нестихваща болка в гърдите...
Що за орис, проклятие, ад?
Най-красивите нощи изплаках,
най-горещия порив изтля...
Исках просто до теб да се стопля,
но уви... като свещ изгорях.
Всички пътища днес са погрешни,
ни един не ме връща при теб.
И ридаят мечти безутешно -
клетви, думи, безсмислен обет.
Дълго носих във мене горчилката
и се молех на Бог да ме спреш,
но отрониха устните: "тръгвам си"
и погребах мечти и копнеж.
Да отказах се... няма да споря.
Вече няма понятие - "нас".
И ще млъкна, ще спра да говоря.
Думи нямам, ни обич, ни страст...
Само спомен, напомня за двама ни
и тежи кат' надянат хомот.
Само спомен за общите планове
и мечти за съвместен живот.
Ето тръгвам... подай ми ръката си,
нека пак ме дари с топлина...
Ще проклинаме дълго, съдбата си
и ще трием сълза след сълза.
С.Кръстева
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
