Колко пъти да простя, че при друг отива тя
и че с мене си играе, а за другия мечтае?
Уж съм мъдър и съм силен, а пред нея съм безсилен.
Щом докосне се до мен, пак ме хваща тя във плен.

Каква сила притежава, че така ме покосява?
Иска ми се да се спра, а не мога, пак греша.
Мисля днес да се напия, мъката си да изтрия.
Болката си ще удавя и ще пробвам да забравя.

Ах, съдба ти зла човешка, как допуснах тази грешка,
да ме срещнеш със жена по-порочна и от сатана?
Убийте ме, Богове, не ме щадете и от несподелената любов ме отървете,
че тя разкъсва ме и бавно убива, а моята мила дори не разбира.