Когато будният поглед застине в очите,

когато в неразбраност думи хабим,

когато буйния огън в сърцето

за олово студено сменим,

когато кръвта неспокойство чертае

и засвири неспирно по струните на горестта,

когато копнението в горчилка израсне

и помежду тишина постелим, тогава

оглушително към нас ще пристъпи

раздялата на вятърен кон,

за да ни разпилее в различни посоки,

в изпълнена с безкрайности миражност,

очакваща ни някъде през времето

за среща с  поредната любов.