StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,777
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,832
   Точки: 2,663,936
   Съобщения: 168,747
   Лексикони: 4,503
   Снимки: 10,713

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

КОГАТО УМИРАХ...

 

Отивах си бързо,неусетно почти...
Отивах си днес от този свят студен...
Затворих очи, сърцето не тупти.
И отнасях спомена за теб с мен!...

Отивах си, но не съжалявах,
защото ти отново беше с мен.
Странно спокойствие ме беше завладяло...
Говорили бяхме за това още онзи ден.

Кажи ми, щях ли поне малко да ти липсвам?
Кажи ми, щеше ли да ме потърсиш пак?
Или само гарван черен гракне ли
бледа сянка да премине в сумрак...

Сега вече нямаше да съществувам.
И тук на красивата Земя
ти едва ли липса щеше да усетиш.
Оставям само мъртвата сълза!

Докосни ме...Утре може да е късно.
Докосни ме, покажи ми емоция да копнея.
Че когато отида си пак, за последно
да няма вече смисъл за какво да живея!

07.12.2008 год.

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2009-01-26
прочитания: 227
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход