StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,779
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,440
   Точки: 2,646,488
   Съобщения: 155,445
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

КОГАТО УМИРАХ...

 

Отивах си бързо,неусетно почти...
Отивах си днес от този свят студен...
Затворих очи, сърцето не тупти.
И отнасях спомена за теб с мен!...

Отивах си, но не съжалявах,
защото ти отново беше с мен.
Странно спокойствие ме беше завладяло...
Говорили бяхме за това още онзи ден.

Кажи ми, щях ли поне малко да ти липсвам?
Кажи ми, щеше ли да ме потърсиш пак?
Или само гарван черен гракне ли
бледа сянка да премине в сумрак...

Сега вече нямаше да съществувам.
И тук на красивата Земя
ти едва ли липса щеше да усетиш.
Оставям само мъртвата сълза!

Докосни ме...Утре може да е късно.
Докосни ме, покажи ми емоция да копнея.
Че когато отида си пак, за последно
да няма вече смисъл за какво да живея!

07.12.2008 год.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2009-01-26
прочитания: 224
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход