uFeel.me
КОГАТО УМИРАХ...
Автор: ireta,  26 януари 2009 г. в 15:41 ч.
прочити: 235

 

Отивах си бързо,неусетно почти...
Отивах си днес от този свят студен...
Затворих очи, сърцето не тупти.
И отнасях спомена за теб с мен!...

Отивах си, но не съжалявах,
защото ти отново беше с мен.
Странно спокойствие ме беше завладяло...
Говорили бяхме за това още онзи ден.

Кажи ми, щях ли поне малко да ти липсвам?
Кажи ми, щеше ли да ме потърсиш пак?
Или само гарван черен гракне ли
бледа сянка да премине в сумрак...

Сега вече нямаше да съществувам.
И тук на красивата Земя
ти едва ли липса щеше да усетиш.
Оставям само мъртвата сълза!

Докосни ме...Утре може да е късно.
Докосни ме, покажи ми емоция да копнея.
Че когато отида си пак, за последно
да няма вече смисъл за какво да живея!

07.12.2008 год.

 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me