Аз чаках те безкрайно дълги дни,
но не дойде и в мен настъпи зима.
Сърцето, без любов, се вледени,
а знаех си, че някъде те има...
За мене бе роден и сред без-края,
изгледах си очите да те зърна...
Къде си, обич моя, аз не зная,
но вярата, с надежда, ще прегърна!
Не ще се уморя... дъжда да питам,
дали е пълнил стъпките ти в мрака?
С подробности за тебе ще разпитвам,
всезнаещият, тих и нежен вятър...
И щом те аз намеря, обич моя...
за мене ще настъпи вечно лято!
Ще се превърна в капка и с прибоя,
безсмъртна ще живея на земята!
Щастлива, че открих те най-накрая,
косите ти, със пяна, ще целувам...
Вълна стани и с мене към без-края,
със любовта си нека отпътуваме!