Знаеш ли какво е
да се сбъдне времето,
когато Космосът е
негов вечен дом,
а Вселената се гуши тихо
в прегръдката му
слънчева и топла.
Тогава се раждат
най-прекрасните звезди.
Понякога не мога
и не искам
да те мисля както винаги.
Тогава те сънувам
дълго, непробудно,
тогава нотно те целувам.
Понякога дъхът не ми достига
и в мен танцуват звуци,
тогава те изричам
наистина с душата си.