Когато си отиде любовта
и дойдат делниците сиви
напразно ще се питаш ти кога
дошла е тя и къде отиде.

И виждаш я ти пак, дете
до скоро смяташе я за богиня
дали бе червейче или змийче
не помниш даже това име.

Дали бе вярна или не
сега е толкова неважно
и сякаш нейното лице
изтрило се е на паважа.

С какво те толкоз нарани?
Кой помни? Може би сърцето?
Но то от нейните злини
да се лекува е заето.

А беше тя за теб жена
способна в Рая да те прати
и само нейните дела
раниха смъртно любовта ти.

Когато си отиде любовта
да дойде пак е толкоз невъзможно,
когато си зачеркнал радостта
да видиш слънцето е малко сложно...