Вече минах веднъж през това...
Този филм съм го гледала, страдала.
Любовта има свойта цена,
в този ад не веднъж съм попадала.

В тази бездна изгряват слънца,
но зад облак градушката скрита е.
Всеки камък е дом на змия
и зорницата често сърдита е.

Често въздухът пари от страх
и гърдите болят от безсмисленост.
Недодъвкан превзетият грях,
си играе с лъжата на искреност.

Колко кръгли и бледи луни?
Кръговрат от любов и страдание.
Колко още железни врати,
ще ме срещат... като назидание?