КЪМ
СВЕЧЕРЕНОТО НЕБЕ
Китарата в ръцете ти
повтаря плавната извивка
на ханша и бедрата ти.
И голият ти пъп,
като космична дупка,
засмуква моя поглед.
И прави ме съвсем материален,
забравил за душата,
на чувствата за светлината.
Изпуснала китарата,
ръката ти ме взема,
повежда ме,
към свечереното небе
на нежността ти.