Расте височината.
И колкото вървим нагоре към върха
по-ясно чувам
как хоризонтът си говори с хоризонт,
как облак с облака си шепне нещо;
говори си трева с тревата
и сянката със сянка,
в магията на светлината.
Нагоре, към Амбарица –
расте височината
и моите очи говорят с твоите,
сърцето ми говори със сърцето ти,
душата ми с душата ти,
на планината в топлата прегръдка.